// dimo

За Ку-ку: Презареждане

Презареждането на Ку-Ку се сродява с легендарната студентска програма от миналото само по име. Всичко останало е различно – времето, в което пребиваваме, проблемите, които ни тормозят, действителността, която по различен начин е все същата... В градинката пред банята друго вече смества старците по пейките, трескавата сутрешна крачка се е устремила към други важни решения, вестникарската хартия шумоли в ръцете за други малки и големи случки, другостта изобщо вече е интересна. Ценностите са все така проблематизирани, но оспорването им изглежда по някакъв особен начин смислено и дори красиво. Кризите на духовното са всъщност привлекателни, харесва ни да откриваме вътрешна логика в доводите на абдикиралите от всеобщия свят – хората, които нямат дом, маргиналните герои, които непременно са романтични, тъжните мечтатели по кьошетата на България.

Не се насилваме да сме смешни на всяка цена. Вероятно това ще е нашето неизбежно бреме отново в светлината на съпоставките с миналото. Предпочитаме наша отлика да е усмивката, а не смехът – онази усмивка, която е маркер за съучастие в сюжета, усмивка, която се замисля и дори й става тъжно, усмивка, кято е до болка искрена.

Студентският екип на Ку-Ку Презареждане греши на воля и това е най-хубавото. Грешките, пробата, експериментът със себе си са атрибутите на ученето и пътя. А пътят, казва Сервантес, е по-добър от странноприемницата.




Коментари