// dimo

Начало / Младите блогъри / Петър Стойков - Longanlon: За нежните души

Петър Стойков - Longanlon: За нежните души

У нас в училище се изучава главно възрожденска българска литература. Лирическите герои там се борят с нелицеприятния и често брадат турски поробител, а дните им са заети главно от мятане на камъни и дърве по него, както всъщност подобава на едни истински балкански мачовци. Освен това, този лирически герой живее най-вече на село, дето с пот на челото оре нивата си и изкарва насъщния, възпитавайки многобройната си челяд в родолюбие, трудолюбие здрав морал.

Не знам дали точно в литературата е причината или тя е само принак, но у нас образът на патриотизма е точно... балкански. Той се е изродил в някаква елементарна патриотарщина, основана главно на омраза към хора, които никога не си виждал (турци, гърци, сърби) и гордост с неща, за които нямаш никаква заслуга (славна история, прекрасна природа) и които всъщност даже не са особено верни.

В същото време в световната литература едни такива лигави европейски лирически герои по цял ден само да премятат едни кръшни моми в леглата си и най-непатриотски да се борят с обилните телесности на тез дашни девойки, меки на пипане и галещи окото. Те дори си позволяват да не се задоволяват със седенето на село, че даже и обикалят затънтените кътчета на света, къде създавайки империя, къде попадайки в други приключения.
Може би си мислите, че сега ще изръся, че романтиката, откривателския дух и любовта към лесните девойки не са характерни за българските патриоти и на това се дължи упадъка на страната ни? Съвсем не, дори напротив! Първо, страната ни съвсем не упада, но това е тема на друг разгоор. Второ, цялата тая космата, селска мъжественост, която лъха от образите на Волен Сидеров, Боян Расате и другите ни обществени „патриоти”, е само маска. Въпреки мъжкарския им имидж, под агресивната си външност те крият романтични, нежни души.

По какъв друг начин да си обясним нежната им привързаност към сантиментално-романтичния, простичък селски живот? Кръшни селянки прибират жътвата и пеят в полето, а слънцето още по-силно пече. Тъжната съдба на Белчо и Сивушка и на поробения ни народ изтръгват мъжка сълза и предизвикват пиянско тупане в гърдите и призиви да си върнем Македония, последвани от идилични патриотични песни за моми, морни соколи и охридски езера.
Тъй че, не съдете строго патриотите ни – и те душа носят, и те имат нужда от своята доза романтика. Може би затова последователите на Расате и Сидеров са съответно леко пъпчиви тийнейджъри и дедовци в силно следпенсионна възраст – и на двете групи много им се иска романтика, ама на едните още не им се е случила, а на другите времето им е попреминало, та им остава или да следят латиноамериканските любовни сериали, или да се взират любовно в мъжествено красивия си лидер към възрожденски бъднини. Както казват, любовта е сляпа, ама без нея не можем...

Петър Стойков е един от най-известните български блогъри. Още от неговите публикации можете да прочетете на блога му "Како Сийке, не съм от тях!".




Коментари